въваяниѥ

ВЪВА˫АНИ|Ѥ (2*), -˫А с. Ваяние:

наполни г(с)ь. д҃ха и премудростi. и разума. на все дѣло. въва˫ани˫а камена. и на прѩдениѥ тканѣи. Пал 1406, 137а;

||=изваяние:

Ре(ч) оубо моиси людемъ изл҃тьскымъ. да не будуть тобѣ б҃зi ини. и да не створиши въва˫ани˫а. никоѥго образа. Пал 1406, 148а.